Отговори на МИР за БТА: Българският бизнес ще може да използва комбинирана форма на финансиране по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“

Отговори на Министерството на иновациите и растежа на въпроси от БТА:

За пръв път българският бизнес ще може да използва комбинирана форма на финансиране по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. ГД ЕФК към Министерството на иновациите и растежа е Управляващият орган на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. (ПКИП) с бюджет 3 млрд. лв. и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. (ПНИИДИТ) с бюджет от 2,14 млрд. лв. 

Съотношението на безвъзмездното финансиране към финансовите инструменти по ПКИП е 65 на сто към 35 на сто. За първи път ще бъде използвана и комбинирана форма на финансиране между финансов инструмент и грант. Такава ще бъде прилагана, например, по специфичната цел „Насърчаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите парникови газове“ към Приоритет 2 – „Кръгова икономика“. По нея микро, малки, средни и големи предприятия ще могат да подобрят енергийната си ефективност след направен енергиен одит и да станат по-енергийно независими, като използват електрическа, топлинна и охлаждаща енергия, произведена от възобновяеми източници за собствено потребление.  

Следва пълният текст:

Кои са основните задачи, които си поставяте като Управляващ орган за изпълнението на целите на кохезионната политика? 

Основната ни задача като Управляващ орган на двете европрограми по линия на Министерството на иновациите и растежа – Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. (ПКИП) с бюджет 3 млрд. лв. и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. (ПНИИДИТ) с бюджет от 2,14 млрд. лв., бе да осигурим тези над 5 млрд. лв. за българските фирми. Двете програми бяха утвърдени от ЕК за по-малко от 50 дни – едната бе изпратена в Брюксел на 16 август и одобрена от Европейската комисия на 3 октомври, а другата бе изпратена на 26 октомври и одобрена на 5 декември. Това е огромен ресурс, който ще се влее в гръбнака на нашата икономика – микро, малките и средните предприятия, които са над 300 000. Заедно с това започваме отваряне на процедурите за кандидатстване още след 1 януари 2023 г. – за разработване на иновации, след това (след март) – за внедряване на иновации, успоредно с това – за научни разработки в производствата и тяхната комерсиализация. Важно е българският бизнес да разбере, че пари за българските фирми има и те могат да кандидатстват за финансиране от структурните фондове на ЕС. В рамките на служебния кабинет, от 2 август до началото на декември, успяхме да получим потвърждение на 9 програми за 16,2 млрд. лв. в различните министерства и допълнително за земеделие и селските райони – други 16 млрд. лв. Служебният кабинет работи на пълни обороти и осигури този много голям ресурс за родната икономика.

Какви са възможностите, които предоставя Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за бизнеса? 

Общият бюджет на новата Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП) е близо 3 млрд. лв. Тя е продължение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), която беше доста успешна и подкрепи хиляди български фирми.

ПКИП е насочена към микро, малките и средните предприятия, като ще бъдат подпомогнати компании в различни етапи на развитието си. Ще се стимулират и партньорства между МСП (малки и средни предприятия) и големи дружества за разработване на нови технологии. Основните приоритети на Програмата са два – „Иновации и растеж“ и „Кръгова икономика“. Предвидени са средства за разработване и внедряване на иновации във фирмите, развитие на предприемаческата екосистема, създаване на нови или развитие на съществуващи компании с фокус върху високотехнологичните сектори на промишлеността, защита на патенти, индустриална собственост и др. Ще се стимулира дигитализацията, повишаването на киберсигурността, поверителността на данните в МСП и на уменията на персонала за работа с технологиите от Индустрия 4.0. Ще бъде подкрепена модернизацията на семейните предприятия и тези от творческите индустрии и занаятите – за тях има отделен голям ресурс от над 117 млн. лв.

Освен за по-голяма енергийна ефективност и самостоятелност на фирмите, във втория приоритет – „Кръгова икономика“, е заложено финансиране за по-ефективно използване на ресурсите, разработването на продукти с по-голяма трайност или с възможност за рециклиране, повишаване на употребата на вторични суровини, подобряване управлението на отпадъците и др.

Изпълнението й ще стартира през януари 2023 г. с процедура, насочена към микро, малките и средни фирми от различни сектори на икономиката за разработване на иновации в предприятията. Бюджетът й е 127 млн. лв. Следва процедура с размер на 117,5 млн. лв. за подобряване на производствения капацитет на МСП, семейни предприятия, предприятия от творческите индустрии и занаятите. Третата ще бъде за внедряване на иновации в МСП за близо 300 млн. лв. – огромен ресурс, по който ще може да се кандидатства още в началото и през цялата 2023 г.

Кое е новото в Програмата? 

Важна особеност през новия програмен период е засилената роля на финансовите инструменти – дългови и дялови. Това е добра новина, защото означава, че българският бизнес ще може да използва както безвъзмездна помощ, така и финансови инструменти. Съотношението на безвъзмездното финансиране към финансовите инструменти по ПКИП е 65 на сто към 35 на сто. За първи път ще бъде използвана и комбинирана форма на финансиране между финансов инструмент и грант. Такава ще бъде прилагана, например, по специфичната цел „Насърчаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите парникови газове“ към Приоритет 2 – „Кръгова икономика“. По нея микро, малки, средни и големи предприятия ще могат да подобрят енергийната си ефективност след направен енергиен одит и да станат по-енергийно независими, като използват електрическа, топлинна и охлаждаща енергия, произведена от възобновяеми източници за собствено потребление. Нещо, което е изключително адекватно към настоящата обстановка, в която се намираме.

Кои успешни практики, финансирани по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ от миналия програмен период, бихте отличили като иновативни? 

Със средства по ОПИК беше разработен иновативен, авангарден метод за лечение на травми, дегенеративни и онкологични заболявания на гръбначния стълб чрез 3D моделиране на спинални импланти от титаниеви сплави, заместващи дисковете между шийните прешлени или прешленните тела. Финансирахме проекти за отдалечен мониторинг и управление от направлението „интелигентни домове“. С предложените разработки може да се осъществи управление на отоплителни електроуреди, бойлери, осветление, кафе машини, кухненски и други електроуреди, битова или офис техника, поливни системи, врати и прозорци с електродвигатели за отваряне и затваряне или механизми за заключване и отключване. Средства бяха инвестирани още в безшумни вятърни турбини, които могат да се ползват и в градски условия, различни уреди за лабораторни изследвания, система за ранно известяване на природни бедствия като земетресения или метеорологични явления, хранителни добавки с лечебни свойства и др.

Как новата програма за наука и иновации ще подпомага прилагането на научните постижения в бизнеса? 

За да бъде насърчено сътрудничеството между науката и бизнеса, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГДЕФК) към МИР ще управлява евросредства от над 2,14 млрд. лв. по тази изцяло нова за страната ни програма за наука и иновации, както съкратено я наричаме. По Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. (ПНИИДИТ) ще могат да кандидатстват висши училища, научноизследователски организации, микро, малки и средни предприятия, както и големи фирми в сътрудничество с малки и средни предприятия. По някои от мерките ще бъде допустимо съвместно участие и на гореизброените субекти заедно с НПО, големи предприятия и общини. Програмата има два приоритета – „Устойчиво развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема“ и „Цифрова трансформация на публичния сектор“.

Програмата съдържа три стратегически интервенции. Първата е за 140 млн. лв. за изграждане на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове – обединения между бизнес, научни организации и университети, неправителствен сектор и технологични и бизнес-медиатори. Четири от тях вече са изградени, остана да се изградят новите осем. Втората е за над 280 млн. лв. за развитие на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност, изградени по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (2014-2020 г.). Третата стратегическа интервенция е за 50 млн. лв. – ваучерна схема за малки и средни предприятия за насърчаване сътрудничеството и използване потенциала в Центровете за върхови постижения, Центровете за компетентност, обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура и други научноизследователски организации и висши училища.

ПНИИДИТ е основният инструмент за постигане на интелигентна трансформация на българската икономика чрез инвестиции в научните изследвания и иновациите. 550 млн. лв. национално и европейско финансиране ще подпомагат връзката индустрия-академия чрез разнообразни грантови схеми.

Какви приложения могат да ползват бенефициентите по оперативната програма, които популяризират мерките? 

Министерството на иновациите и растежа направи собствен „Вайбър“ (Viber)-канал, собствено предаване по радиоверигата „Фокус“ всеки петък от 15:15 ч., даваме редовни брифинги, отговаряме на въпроси на парламентарния контрол, ежедневно информираме чрез медиите за всички. Неслучайно министър Александър Пулев с встъпването си в длъжност стартира мобилна приемна в цялата страна с цел да популяризира кандидатстването по процедурите от Плана за възстановяване и устойчивост и европрограмите от структурните фондове на ЕС. За 20 уикенда той обиколи всички области в страната, срещна се с всички областни управители и даде брифинги с тях, с голям брой кметове, представители на местния бизнес и работодателски организации. В резултат отчитаме огромен интерес към проектите по Плана за възстановяване. Заварихме 4 подадени проекта през август. Сега кандидатите по двете вече стартирали мерки – за технологична модернизация и за ИТ-решения и киберсигурност – са вече над 8500. И това е за по-малко от 5 месеца денонощна работа. Около Коледа ще обявим и първите около 1500 български фирми, които ще получат пари за проектите си по Плана за възстановяване. Главната дирекция на МИР работи на пълни обороти и през почивните дни, за да успее да класира печелившите от първите 2000 подадени проекта.