Министърът на иновациите и растежа е част от българската делегация на 28-ата сесия на Конференцията на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 28)

До 2030 г. се очаква възобновяемите енергийни източници да осигурят между 45 и 50% от световното производство, а до 2050 г. – между 65 и 85%. Слънчевата енергия е най-големият източник на възобновяема енергия, следвана от вятъра. Това заяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева при откриването на  панела „Надграждане на последните технологии за индустриална декарбонизация в Централна и Източна Европа“. Той се провежда на българския павилион в рамките на 28-ата сесия на Конференцията на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 28) в Дубай, Обединените арабски емирства. За първи път България участва със собствен павилион на конференцията за борба с климатичните промени. В панела се включиха още изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Мила Ненова, директорът на Инициатива за енергийни фючърси Мелани Кендердайн и д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Клиемнт Охрдиски“ и научен сътрудник в Програма „Енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията.

„Министерството на иновациите и растежа подкрепя развитието на иновациите в областта на възобновяемите енергийни източници, кръговата икономика, декарбонизацията и водородните технологии“, каза министър Стойчева. Тя заяви, че една от основните политики в областта на иновациите е гарантиране на устойчив дигитален и зелен преход на бизнеса.

Министърът на иновациите и растежа подчерта, че използването на водородни технологии значително ще подпомогне декарбонизацията на българската икономика. Министерството на иновациите и растежа изготви Водородната пътна карта с фокус „зелен водород“, която открива съвсем нов иновативен сегмент за бизнеса и икономиката, както и редица нови инвестиционни възможности.

„България се стреми да бъде сред 20-те страни в света с работеща водородна долина. МИР ще финансира изграждането й в Стара Загора с 16 млн. лв. по европрограмата за Наука и бизнес“, каза още министър Стойчева.

Данните, които министърът на иновациите и растежа цитира, показват, че технологиите за декарбонизация показват най-висок ръст между 6 и 11% годишно, основно воден от изграждането на инфраструктура за зареждане на електромобили и технологии за улавяне, използване и съхранение на въглерод, които заедно се очаква да представляват по-голямата част от инвестициите за декарбонизация до 2040 г.

Вчера министър Стойчева откри панела „Завинаги здравословно: Изграждане на бъдещето чрез иновации“ заедно с министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. В рамките на панела бяха дискутирани предизвикателствата пред социалните и здравни системи, породени от климатичните промени. Бяха представени решения, разработени от иновативни български компании.