ББР е трябвало да дава по 4 кредита на ден, а е давала по 4 кредита на месец. По времето на назначенията на „кликата Петков“ тя е катастрофирала институция, каза Пулев в ефира на bTV

Българската банка за развитие е превърната в заложната къща на „Продължаваме промяната“. Резултатите й сами говорят за капацитета на назначените от Кирил Петков хора в Управителния съвет, които нямат никакъв опит в управление на Банка за развитие – вместо по 4 кредита на ден, те са давали по 4 кредита на месец, като така не са изпълнявали собствения си план за дейността на банката. Това заяви министърът на иновациите и растежа Александър Пулев в студиото на БТВ тази сутрин.

Над 50 души на различни експертни позиции са освободени от новоназначения от Петков Управителен съвет. Имали са План А – да влязат в банката и да направят чистка, „горили са и са опожарявали“ там, но не са имали План Б – как да подобрят резултатите на банката. За времето на тяхното управление – на „кликата Петков“ – банката е имала от нови кредити 2 млн. лв. приходи от лихви срещу 22 млн. лв. раздадени заплати, тоест те не са успели да покрият дори разхода за заплатите си, добави още Пулев.

В ББР заварихме липса на качества и капацитет. Назначенията на Кирил Петков са  хора, които нямат оперативен опит в банка за развитие. Тези самодейци ощетяват държавата с 1 млн. лв. консултантски разходи по емисия в размер на 1 милиард лева, която е обречена от самото начало – тя не е съгласувана с принципала (министъра), няма писмено разрешение за такава емисия и е направена през главата на държавата, обясни Пулев казуса с подготвяната облигация в размер на 1 млрд. лева, която така и не е реализирана, но разходите за нея са направени. Пулев напомни, че междувременно е излязло и решение на Конституционния съд относно статута на Кирил Петков като тогавашен ресорен министър, което е поставило под съмнение легитимността на назначените от него членове на УС и техните решения. Банките, консултанти по облигацията, също са поискали гаранции за стабилността на актовете и са поискали категорично решение на принципала за тази облигация в толкова голям размер, но такова решение така и не е дадено писмено, обясни още Пулев.

Тези хора се опитаха зад гърба на държавата да прокарат едно спорно решение – да подпиша разход от 1 млн. лв. за консултантски разходи по облигацията. „Говорим за потенциално криминално деяние и безстопанственост“, допълни Пулев и каза, че вместо да подпише това решение, той  е подписал „пътния лист“ на отговорните за това длъжностни лица – към Бюрото по труда и към прокуратурата. По думите му, по казуса е налице потъпкване на търговския закон и на устава на ББР. „Надявам се това да бъде потвърдено от прокуратурата. Това са самодейци, които се правят на инвестиционни банкери“, добави Пулев.

Министърът на иновациите посочи, че след назначението си „кликата на Петков“ предизвикват „оперативен крах“ в Банката. Затварят се цели отдели, преструктурират се. Резултатите им са, че при тяхното управление банката катастрофира. При предвидени 342 млн. лв. на година ресурс за кредити за малки и средни предприятия, те е трябвало да дават по 4 кредита на ден, а са давали по 4 кредита, на месец, като е имало месеци и с по 3 раздадени кредита.  Средният кредит, който са давали, е 350 хил. лв. – в пъти под допустимия лимит от 5 млн. лв., заяви Пулев. Той обясни, че при над 300 хиляди малки и средни предприятия, регистрирани в България, банката е давала кредити на незначителна част от тях, под 1 % от всички, което допълва аргументите за негативната му оценка като принципал. Дали банката е ощетена с 1 стотинка или с 1 милион лева, това е прахосване на държавен ресурс и представлява безстопанственост, категоричен бе Пулев.

Той подчерта, че стриктно спазва закона и устава на банката. „Протегнах ръка, потърсих приемственост. Моите правомощия са свързани с Надзорния съвет. Заставам плътно зад моите назначения там. Надградих структурата – сложих двама души в Надзорния съвет. Единият е топ юрист, върнал 25 млн. несъбираеми вземания към ББР по делото й срещу КТБ, а другият има дългогодишен опит в банковия сектор като мениджър – изпълнителен директор на търговски банки, посочи той за новоназначените от него на 7 ноември т.г. двама нови членове на Надзорния съвет на ББР.

Министърът потвърди, че фокусът на ББР остават малките и средни предприятия. „Банката трябва да работи и да адресира регионалните дисбаланси. Ще работим с всички приоритетни сектори в българската икономика, вече започнахме с ключови сектори като туризъм, селско стопанство, животновъди“, подчерта той и добави, че в мандата на служебния кабинет ББР вече е установила отлично партньорство с Фондовата борса за набиране на прозрачно финансиране. По думите му, банката ще заработи чисто и прозрачно, спазвайки закона и устава си и в полза на българските малки и средни предприятия.