Министерският съвет прие на свое заседание, състояло се на 26.04.2023 г., Националната пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород.
Отговорността за изготвянето на документа е на Министерството на иновациите и растежа във връзка с изпълнението на Реформа C4.R7 „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“ в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Националната пътна карта определя пътя за изграждане на водородна индустрия. Целта на пътната карта е да се създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, транспортиране и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции. Ще бъдат определени секторите и етапите за осигуряване на максимален ефект върху ангажиментите за климатично неутрална икономика, за създаване на нови вериги на стойността по отношение на водорода, за засилване на партньорството на национално, регионално и европейско ниво. В рамките на пътната карта са посочени измененията в законодателната разпоредба, които следва да бъдат изготвени от страна на компетентните институции. Измененията ще премахнат ключовите пречки, идентифицирани в пътната карта, за развитието на технологията за зелен водород. Документът включва прилагането на мерки, необходими за развитието на цялата верига на стойност на зеления водород.
Документът е разработен в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), приоритетите на Европейската комисия (ЕК) за периода 2019-2024 г., Европейския зелен пакт, “Fit for 55”, Рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕК “Хоризонт Европа”, Програмата за стратегически научни изследвания и иновации (SRIA), Стратегията за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа, както и подписаното от България Парижко споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 г. в сравнение с периода преди индустриализацията, които приближават България към климатична неутралност до 2050 г. като държава-член на ЕС.
Настоящият документ е разработен и в съответствие с Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 (НПР БЪЛГАРИЯ 2030), Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България, Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България/ИПЕК (предстояща актуализация м. юни 2023 г.), Стратегията за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г., Стратегическата визия за електроенергийния сектор на Република България 2023-2053 г., Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г., и ще съдейства за изпълнение на стратегически реформи и инвестиции, заложени в НПВУ, и реализирането на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) и други програми в рамките в изпълнение на Споразумението за партньорство.
Оценка на потенциала за развитие на водородните технологии в Република България, 2022
Приложение 1 – Нормативна уредба, свързана с производството на водород
