Политиката за иновации е ключов фактор за повишаване на икономическия растеж на страната, за поддържането на конкурентоспособността на българската икономика, за създаване на по-добри работни места, както и за подобряване на качеството на живот. Иновациите са в основата на прехода към зелена и дигитална икономика.
Иновационната политика е връзката между политиката за научни изследвания и технологично развитие и индустриалната политика. България има успешни изследователи и иноватори, традиции в образованието и науката и потенциал за развитие на модерните технологии. Надграждането на тези фундаменти на иновационната политика е основна цел на Министерството на иновациите и растежа, което организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на иновациите, технологичното и икономическото развитие и растеж на Република България. Крайната цел е постигане на Иновативна България с икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж чрез мерки в сферата на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях.
Стратегически документи
Министерство на иновациите и растежа определя воденето на иновационната политика в страната в контекста на:
Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030
БЪЛГАРИЯ 2030 е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения. Документът определя три стратегически цели и национални приоритети, един от които е насочен към „Интелигентна индустрия“ със специален фокус върху разработването и въвеждането на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, целящи повишаване на ресурсната ефективност на икономиката, както и подпомагането и внедряването на иновации, адресиращи все още високата въглеродна интензивност на икономиката.
Иновационната политика намира своето отражение в Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. Интелигентната специализация е концепция за разработване на политики за научни изследвания и иновации, обхванати в цялостен възглед за развитието, базирано на териториалния капацитет и амбиции на регионите. В основата на предназначението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) е необходимостта да се свържат политиките на ЕС към регионите отгоре-надолу с политиките отдолу-нагоре – от регионите към ЕС. Основните взаимно свързани компоненти на ИСИС при политиките отдолу-нагоре са наличният производствен и иновационен капацитет на териториално ниво и нуждата на местните заинтересовани страни да инвестират в иновационни дейности. При този подход се цели регионалните политики, при които териториално-специфичният капацитет и амбиции могат да се превърнат в конкурентно предимство и да генерират устойчив икономически растеж и работни места, да получат подкрепа за финансиране в рамките на политиките на ЕС.
Законодателна рамка
В контекста на изпълнението на политиката за развитие на иновации, Министерство на иновациите и растежа в партньорство с Министерство на образованието и науката подготвят нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите, който да надгради съществуващата законодателна рамка с аспекти на публично-правните взаимоотношенията между участниците в научноизследователската и иновационна екосистема в страната, така че да се създадат условия за реализация на пълния им потенциал и увеличаване на икономическото и социалното въздействие на инвестициите в научни изследвания и иновации.
Законът ще определи органите и реда за формиране на националната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите, ще регламентира ролята на всяка от институциите, участващи в процеса на създаване, прилагане, мониторинг и оценка на политиката, ще посочи начините за финансиране на политиката.
По отношение на политиката за трансфер на технологии, Законът ще определи принципите и правилата, които ще регламентират финансирането на технологичния трансфер, ролята на институциите, участващи в подготовката, изпълнението, наблюдението и оценката на политиката за технологичен трансфер.
Иновации в секторните политики
Иновационната политика е хоризонтален инструмент за разпространение на иновациите във всички области на социално-икономическото развитие и за ускоряване на тяхното развитие. За постигане на устойчив икономически растеж на страната, Министерство на иновациите и растежа координира политиката по иновации в следните сектори:
Зелена икономика
Една от амбициозните цели на Европейския съюз и неговите държави-членки е справянето с неблагоприятните ефекти на климатичните промени, намаляването на зависимостите от изкопаеми горива и декарбонизацията и в крайна сметка - реализиране на Зеления преход, който да повиши устойчивостта, конкурентоспособността и растежа на икономиката.
Наред с електрификацията от възобновяеми източници и по-ефикасното и кръгово използване на ресурсите, водородът се очаква да има съществена роля в рамките на интегрираната енергийна система на бъдещето. Широкомащабното внедряване на чистия водород с бързи темпове е от ключово значение, за да може ЕС да постигне по-висока степен на амбиция по отношение на климата, намалявайки емисиите на парникови газове с най-малко 50 %, а до 2030 г. — с 55 %, по икономически ефективен начин. В областта на енергетиката "зеленият" водород има голям потенциал за екологично възстановяване от пандемията, докато също така е ключов елемент за постигане на целите в областта на климата. Инвестициите във водород ще насърчат устойчивия растеж и създаването на работни места, което ще е от решаващо значение в контекста на възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19.
Министерството на иновациите и растежа е отговорна институция за изпълнението на Реформа C4.R7: „Разгръщане на потенциала на водородните технологии и производството и доставките на водород“, включена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Реформата е ключова предпоставка за декарбонизацията на икономиката, предвид потенциала на водорода да замени изкопаемите енергоизточници в икономиката на бъдещето.
Повече информация относно реформата можете да намерите тук.
Цифрова икономика
С напредване развитието на дигиталните технологии и системи, те се превръщат в интегрална част от нашето ежедневие. Те са ключова част от развитието на иновации и от поддържането на икономически растеж.
Министерство на иновациите и растежа координира политиката по цифрова трансформация на бизнеса, посредством която ще се осигури икономически растеж на страната. Разработват се подходящи политики, които да спомогнат формирането на положително цифрово бъдеще на България и за осигуряване на качествена цифрова трансформация и положително въздействие на технологиите върху бизнеса и обществото на България.
Ключова за развитието на България е и целенасочената политика в областта на микроелектрониката. Интегралните схеми са стратегически активи за основни промишлени вериги за създаване на стойност. С цифровата трансформация се появяват нови пазари за сектора на интегралните схеми, като например силно автоматизирани автомобили, изчислителен облак, интернет на нещата, свързаност (5G/6G), космическо пространство/отбрана, изчислителни мощности и суперкомпютри. Полупроводниците са също така в центъра на силни геополитически интереси, като определят възможностите на държавите да действат (във военно, икономическо, промишлено отношение) и стимулират цифровия преход.
Космическа политика
България развива и участва във високотехнологичната политика на Европейския съюз за проучване и усвояване на Космоса за мирни цели. Областите на активно сътрудничество и развитие на космическата политика обхващат астрономия и астрофизика, научни изследвания и приложения за наблюдение на Земята, телекомуникации, микро-навигационни изследвания, космическа биология и медицина, образование и информираност и др.
На 15 февруари 2022 г. Министерството на иновациите и растежа подписа Споразумение за европейска кооперираща държава (ЕКД) между правителството на Република България и Европейската космическа агенция (ЕКА), което беше ратифицирано от Народното събрание на 8 юни 2022 г.. Със споразумението се продължава партньорството от предишния петгодишен период за активно участие на българските фирми и изследователски организации в космическата индустрия на Европа. Микро, малките и средни предприятия, висши училища и академични институции в страната ще участват в създаването на нови космически технологии, приложения, използване на данни и учебни програми за космическо инженерство.
Отбрана
На 14.06.2021 г. страните-членки на НАТО взимат решение за създаване на Фонд на НАТО за иновации и на Ускорител в областта на иновациите в отбраната в северния Атлантик DIANA . България подкрепи участието на Института „Големи данни в полза на интелигентното общество“ GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ и Института по отбрана „проф. Цветан Лазаров“ като тестови центрове по програмата DIANA.
На 8 юни 2022г. Министерски съвет одобри на участието страната ни във Фонда за иновации на НАТО, който ще има срок на действие 15 години и бюджет от 1 млрд. евро. Фондът ще подкрепи стартъпи и други високотехнологични фирми, съобразени със стратегическите цели на НАТО. Базираният в Люксембург фонд, ще помогне на НАТО да запази технологичното си предимство, като позволи инвестиции в иновации и технологии с двойна употреба с потенциално приложение в отбраната и сигурността. Това също така ще улесни по-тясното и доверено сътрудничество с високотехнологични иноватори, които иначе може да не са в състояние да разработят успешно иновативните решения, най-необходими за защитата на Алианса.
Програми и финансови инструменти – стартиране през 2022 г.
Програми и финансови инструменти от компетентностите на Министерството на иновациите и растежа, са следните:
Национален иновационен фонд (НИФ)
Фондът има за цел да насърчава научноизследователската и развойна дейност за повишаване на конкурентоспособността на предприятията и стимулиране на сътрудничеството между науката и бизнеса в България. Пряката цел на НИФ е да насърчи реализацията на научноизследователски развойни проекти, инициирани и реализирани в предприятията, с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, насочени към засилване на икономическата ефективност, повишаване на иновативния потенциал и технологичното равнище на предприятията, увеличаване на частните инвестиции за тях, повишаване динамиката на иновационните процеси. НИФ насърчава разработването на иновации по научноизследователски и развойни проекти, като финансира иновации, които не достигат до пазара (не достига до технологични нива на готовност от TRL 8 до TRL 9).
НИФ насърчава разработването на иновации, като съфинансира изпълнението на научноизследователските и развойни проекти. НИФ може да реализира други мерки за разработването на иновации, залегнали в Иновационната стратегия за интелигентна специализация, когато това е възложено.
Съфинансирането на изпълнението на научноизследователските и развойни проекти се реализира в рамките на схемата „Подпомагане на научноизследователската и развойна дейност на предприятията и организациите за научни изследвания и разпространение на знания", като към момента са проведени 12 конкурсни сесии.
Предстои регламентирането на Националния иновационен фонд като инструмент за финансиране в Закона за насърчаване на научните изследвания и иновации.
Възможности за финансиране на предприятията по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост:
- Технологична модернизация: насочена към малки и средни предприятия (МСП) от приоритетни сектори съгласно Националната стратегия за малките и средни предприятия 2021-2027 (напр. преработващата индустрия, ИКТ и др.);
- ИКТ решения и киберсигурност за МСП: насочена към МСП от всички сектори на българската икономика (с изключение на сектор А Селско, горско и рибно стопанство, сектор В Добивна промишленост, сектор F Строителство, сектори Образование и Социална дейност, които се финансират чрез други програми или мерки с аналогична насоченост;
- Инвестиции за комбиниране на ВИ за електрическа енергия със съоръжения за локално съхранение: насочена към МСП, малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация от всички сектори (с изключение на предприятията от сектор D “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и сектор А „Селско, горско и рибно стопанство“);
- Финансиране на иновативни предприятия, получили „Печат за качество“: насочена към иновативни МСП, получили знака за качество „Печат за върхови постижения“ по конкурсите на Европейския съвет по иновациите. Достъп за участие ще бъде предоставен и на чуждестранни предприятия, изпълняващи проекти на територията на България в партньорство с други предприятия и/или научноизследователски организации и ВУ.
Възможности за финансиране на предприятията по линия на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП):
- Разработване на иновации в предприятията (процедура за предоставяне на БФП): насочена и към МСП, и към големи предприятия;
- „Подпомагане на научноизследователската и развойна дейност на предприятията и организациите за научни изследвания и разпространение на знания": насочена към МСП от всички сектори на българската икономика (с изключение на сектора на рибарството и аквакултурите, сектора на първично производство на селскостопански продукти).
Европейско сътрудничество
Иновациите се превръщат все повече в дейност, която надхвърля националните граници и приоритети. Ето защо, основен акцент в политиката за иновации е активното участие и сътрудничество с международни партньори в рамките на европейски програми и инициативи.
Научни изследвания и иновации | Европейска комисия (europa.eu)
