Предстои да отворим процедура за 117 млн. лв. за семейни предприятия, творчески индустрии и занаяти
– Г-н Карадимов, трудно ли беше за вас решението да станете министър и защо се съгласихте да заемете този пост?
– В личен план, разбира се, беше трудно, защото много обичам свободата си. Винаги съм бил свободен човек. Не ме разбирайте погрешно – не че един министър не е свободен, но има протокол, много ангажименти, съблюдаване на определени правила, които няма как да бъдат избегнати. А голямото предизвикателство да приема поста беше фактът, че година и половина като председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР) работихме в много тясно сътрудничество с ръководството на Министерството на иновациите и растежа, тъй като банката е един от основните стълбове на ведомството.
Ръководен бях от желанието ми чрез позицията на министър сега да мога да доразвия нещата, които заложих в банката, тъй като в крайна сметка министерството определя стратегията на ББР, нейната функционалност, ролята й в икономиката. Това е огромно предизвикателство. За година и половина аз не успях да убедя предишните управляващи, че банката е един инструмент за политика на държавата, който многократно надхвърля мащабите, в които тя в момента съществува. Това е все едно да имаш оръдие и да отиваш на лов за пъдпъдъци.
Истинските насърчителни банки са ключов фактор в икономиката на съответните държави. Уникален пример е Полша. Банката там е държава в държавата. Румънците също вървят по този път и предизвикателството да се случи това и у нас беше основният мотив да приема позицията. А доколкото разбирам, част от мотивите на премиера Димитър Главчев да ми предложи тази позиция, е била именно работата, реализирана в Българската банка за развитие.
– В какво състояние заварихте ведомството и какво предстои занапред?
– Още с встъпването си в длъжност казах, че министерството е в много добро състояние, защото все пак съм имал поглед върху работата тук. Чест прави на предшественичката ми Милена Стойчева. Тя бе третият министър на това ново министерство, което е една добре функционираща машина. Политическата задача, която трябва да се постави, е всяка една от структурите на министерството, която работи с публичен ресурс, насочен към бизнеса, растеж и икономическо развитие, всеки един от инструментите, които са под шапката на ведомството, да заработят в синергия и синхрон.
– Едно от нещата, които не търпят отлагане, е новата стратегия на ББР, която изтече в края на миналата година. Работите ли върху нея?
– Стратегията е тригодишна по закон. Тя се предлага от министерството, а Министерският съвет следва да я приеме. Първото нещо, което направих, след като встъпих в длъжност, е именно да говоря с премиера по този въпрос. Той се съгласи да създаде работна група, в която заедно с Министерството на иновациите и растежа участват още седем ключови министерства на ниво заместник-министри, всички работодателски организации, синдикатите, сдружението на общините, както и ръководството на Българската банка за развитие. Първото официално заседание се проведе тази седмица.
Тази работна група трябва в срок да изработи приоритетни политики на държавата, в които банката може да бъде използвана като пазарен инструмент. Ще дам пример, свързан с военнопромишления комплекс. Той се оказа печеливш, защото произвежда по стандарти. Този комплекс обаче не може да бъде обслужван банково, защото банките, чиито компании майки не са български, избягват да влизат в тази сфера. И тук идва въпросът: възможно ли е ББР като държавна банка при определени правила да обслужва военнопромишления комплекс? Не само е възможно, но е задължително. Държавата няма друг инструмент, през който може да облекчи собствения си водещ отрасъл. Мога да дам още редица такива пример. Включително и за “Български пощи”, което е специфично дружество и в същото време елемент от националната сигурност.
А може ли банката при поемането на съответните разумни рискове да осигури финансов кредит и да се включи в процеса на финансовото оздравяване на “Български пощи”? Аз твърдя, че може, но не и в рамките на лимита от 5 млн. лв.
– Какво имате предвид за този лимит?
– Лимитът е добър инструмент и трябва да остане. Не съм привърженик на това да отпадне. Той може да бъде актуализиран от гледна точка на инфлационните процеси. В същото време трябва да бъде въведено изключение за лимита при определени хипотези, когато зад проектите стоят европейски средства или държавата. В момента върви ключова програма по плана за възстановяване за изграждането на индустриални паркове. Ако тази програма бъде реализирана правилно, там има 212,5 млн. лева грантова помощ. Тук обаче ББР не може да влезе с мостово финансиране, защото максимумът за отпуснатите европейски средства е 40 милиона. Изключен е априорно един от елементите на системата, защото някой някъде е взел едно недостатъчно далновидно решение. Това трябва да се промени, а аз като принципал мога да го направя.
Няма да стане самоцелно, а в рамките на една цялостна нова стратегия за развитие на ББР. Идеята е, когато става въпрос за европейски програми и проектите, зад които стои държавата, банката да има по-висок лимит, за да помогне на участниците. Амбицията ни е да превърнем ББР в истинска насърчителна банка по модела на други европейски държави.
– Наскоро заявихте, че за година и половина сте превърнали ББР в една от най-прозрачните институции в държавата. Сега амбициите ви са да направите същото и с министерството. Какво планирате?
– Механизмът ще бъде същият. В момента правим анализ на устройствения правилник на министерството. Найвероятно към министъра ще бъде създаден тристранен съвет от национално представените работодателски организации, синдикатите и сдружението на общините. Надявам се до десетина дни да бъде факт. За мен това, което е много важно, е критериите по всички процедури с европейско финансиране, които ще бъдат отваряни оттук нататък, да бъдат предварително дебатирани и обсъждани. Това, което сме правили в банката, ще правим и тук, в министерството.
– Шест са процедурите, които администрира министерството по плана за възстановяване. Парите за индустриални паркове ще стигнат за 10 нови. Ще ги има ли?
– Индустриалните паркове са шанс за преодоляването на регионалните диспропорции, осигуряването на работна ръка и реиндустриализацията на България. Един парк става изключително атрактивна територия и един от мощните стимули за привличане на чуждестранни инвестиции. Към момента са подадени двайсет заявления, а наличният бюджет е 212,5 млн. лева с таван от 40 млн. на проект. Това означава, че ако пет добре представени парка усвоят максимума, парите свършват. Доколкото знам, малко са тези, които са близо до максимума. Обикновено варират между 10 и 20 млн. и при оптимистичен вариант най-вероятно ще стигнат за 10 парка.
Надеждите са ми до 15 дни да се одобрят проектите и да се премине към подписването на договорите. Тези, които ще бъдат в Северна България, ще получат бонуси в точковата система заради опита да се преодолее регионалната диспропорция.
– България достатъчно атрактивна ли е като дестинация за чуждестранни инвестиции?
– Наблюдава се значително нарастване на интереса към България като инвестиционна дестинация както в производството, така и в услугите с висока добавена стойност. Страната ни е привлякла мащабни проекти в автомобилостроенето, електрониката, електротехниката, ИКТ и други сектори. От началото на 2024 г. до днес са сертифицирани 7 проекта за близо 45 млн. лв., чрез които се предвиждат 250 работни места. Още 45 проекта от различни области са в процес на сертифициране.
– Над 5 млрд. лв. са средствата по две програми – за конкурентоспособност и наука и бизнес, насочени към компаниите. Има ли интерес към тях?
– Интересът винаги е огромен, когато министерството обяви процедура за българските фирми. Кандидатите са несъизмеримо повече, отколкото възможностите, които могат да бъдат реализирани. По шестте процедури по ПВУ, които вече приключиха, кандидатстваха 12 хил. фирми. За широката публика дейността на министерството може би е абстрактна. Но за българския бизнес дейността, която се извършва тук, е много ясна. В крайна сметка тези пари по различни мерки и програми са насочени да стигат именно до него.
– Подготвяте ли нова процедура? Кога ще бъде отворена програмата за подкрепа на семейни предприятия, творчески индустрии и занаяти?
– В най-кратки срокове. Бюджетът по нея е 117 милиона. До края на годината ще отворим и други две. Едната ще бъде за повишаване на нивото на дигитализацията в предприятията чрез въвеждане на технологии в областта на Индустрия 4.0.
Другата ще е за подкрепа на правата върху индустриалната собственост. Подобна имаше и Патентното ведомство. Сега министерството ще отвори собствена. Тук специфичното е, че ще могат да се покриват таксите по защитата и поддръжката на патента, както и по регистрацията на марката.
– Има предвидени 16 млн. лв. по научни изследвания и иновации и 16 млн. лв. от ЕК за разработването на проекта “Загора, устойчив водороден регион”. На какъв етап е проектът и какви ползи очаквате да има от него за България?
– Проектът е приоритетен – той цели да предостави чисти и икономически осъществими решения за декарбонизация и икономическо развитие в България чрез производство и доставка на зелен водород за промишлеността, транспорта и енергетиката на страната. Предстои Тракийският университет в Стара Загора, който координира проекта, да получи средствата.
– Преди време министерството обяви, че подготвя законопроект, който да стимулира покупката на електрически автомобили. Какво се случва с него и кога предстои да бъде пуснат за обществено обсъждане?
– След поредните редакции на законопроекта, които отразяват предложения на заинтересованите страни, текстовете са изпратени за съгласуване в Министерството на финансите и очакваме отговор от тях. Първо трябва да уточня, че министерството на иновациите и растежа има само координиращи функции по отношение на разработването на този законопроект. По плана за възстановяване ние сме отговорни за приемането му, но ключовите становища всъщност са на министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на енергетиката. Излезе една публична информация, в която се твърдеше, че чрез този закон ще се въведат допълнителни такси за старите автомобили. Искам да уточня, че към момента в проекта, който междуведомствената група разработи, такива допълнителни такси няма и хората трябва да бъдат спокойни. Информиран съм, че е доразвит принципът, който замърсява, той да плаща, но той не е конкретизиран. Тоест няма конкретни финансови параметри и показатели в текстовете.
Интервю за вестник „24 часа“
