На 15 септември е непростимо да не погледнем към образованието. Но ъгълът, който избрахме, е,  каква е връзката между образованието и иновациите, след като у нас вече е аксиома, че те са приоритет за всяко правителство. Гостува ни Надя Христова, заместник-министър на иновациите и растежа, която – забележете, управлява 5 милиарда лева. Лесно ли се управляват 5 милиарда лева? Жалко, че ние сме радио, не телевизия, за да се види, че вие сте изключително млад човек.

Лесно се управлява, когато е с добър екип, какъвто е екипът на Министерство на иновациите и растежа – много добри експерти, подготвени, работят по всички програми, които са по Плана за възстановяване, по структурните фондове програмите. Така че с добър екип нещата са съпоставими.

Известно е, че в Министерството на иновациите и растежа активно работите по Плана за възстановяване и устойчивост. Как върви кандидатстването по първата програма – „Техническа модернизация“, която е отворена само от вашето министерство?

Много ускорени са темповете по програмата. Процедурата „Технологична модернизация“ е с бюджет 260 милиона и е отворена за кандидатстване до 21 септември. Апелирам фирмите да кандидатстват. Има още няколко дни, в които програмата е отворена. Над 300 предложения са проучени, проектни предложения по програмата. Тя е насочена към производствените фирми, лекарства, компютри, оптични материали, храни, напитки. Допустими са радиа, телевизии, информационни агенции. Доста е широка програмата, става през така познатата система ИСУН кандидатстването. Безвъзмездни са средствата, искам да кажа, да подчертая. За микропредприятията сумата може да достигне до 180 000, малките предприятия – до 350 000, и за средните предприятия – до 700 000 лева. 21 септември е датата, до която могат да кандидатстват фирмите, и апелирам да кандидатстват по програмата, за да се възползват, за да могат да си подпомогнат бизнеса в тези трудни времена и тези предизвикателни години, които имахме.

Има ли интерес към тази програма? Знам, че нямате право да казвате имена, бройки и т.н., но има ли интерес?

Много голям интерес има. Има интерес, защото бизнесът има нужда от свеж ресурс, за да си стъпи на краката от предизвикателните години. Така че има огромен интерес към програмата и затова апелирам българският бизнес да кандидатства. Тези средства са за тях, за да може да им помогнат и да я вземат тая глътка въздух.

А за какви проекти могат да кандидатстват фирмите?

Проекти, които са предимно към производствените фирми. Доста е широкоспектърна програмата, тя и затова се казва процедурата „Технологична модернизация“. Пак казвам:  фирми за лекарства, за компютърни или оптични материали, храни, напитки, облекла, допустими са предприятия, които се занимават със събиране и обезвреждане на отпадъци, рециклиране на материали, филмови и телевизионни студия, радиа – и вие сте вътре, телевизии и информационни агенции, както и компании с архитектурна, инженерна или научноизследователска и развойна дейност. Също бизнесът може да се ориентира в ИСУН, която е информационната система за кандидатстването. Има специално подготвено клипче от колегите за улеснение за кандидатстване. Там има подробна информация, така че бизнесът да може да погледне и да се ориентира, за да кандидатства. 21 септември е крайният срок.

Ползвам възможността, че сте наш гост, и ще повторим датата – 21 септември е крайният срок за кандидатстване. Но например радиа, телевизии, информационни агенции какви проекти могат да подават и в какво да се изразят тези проекти?

Проекти, които са свързани със закупуване на техника, в зависимост от какво има нужда. Всяко нещо, което фирмата смята, че технологично може да закупи, което да й помогне за развитие на бизнеса, е по програмата. Всяка компания знае посоката и линията на своето развитие и може да си очертае плановете, които да залегнат в проектното предложение и до го изпратят по програмата към министерството. Средствата са безвъзмездни.

„Техническа модернизация“ е вашата първа програма.

Да.

А кога ще се отворят следващите?

Следващите процедури, които са подготвени, пак са по Плана за възстановяване – втората е с бюджет 30 милиона. Отново е за малки и средни предприятия, този път е за информационни и комуникационни предложения и киберсигурност. Това е за сайтове, дигитални приложения, онлайн магазини за електронни системи за управление на продажби, качество, складове, човешки ресурси, логистика, активи, както и за дигитална реклама, за всякакви бизнес анализи. Отново малки и средни предприятия ще могат да кандидатстват, просто трябва да следят всичко, което се публикува и на Министерството, и в ИСУН – тази вече толкова години позната система за управление на средствата и на всички тези процедури. 30,6 милиона лева е бюджетът. Също е по Плана за възстановяване и малкият и среден бизнес може да кандидатства и за там. Средствата също са безвъзмездни.

До края на годината колко програми ще се отворят, колко пари ще получат фирмите?

Още една процедура, която подготвят колегите, е третата процедура. Предстои тя да се отвори до края на годината. Отново е по Плана за възстановяване. Тя е толкова актуална с темата за изграждане на ВЕИ за собствено производство на енергия. Там бюджетът е 200 милиона. Очаква се огромен интерес и към нея. Тя е третата процедура по Плана за възстановяване, която ще бъде отворена до края на годината, повтарям – 200 милиона за ВЕИ за собствено производство енергия. Другата процедура пак по Плана за възстановяване е бюджет със 118 милиона за малки и средни предприятия, които са получили знак за качество, печат за върховни постижения. Тя също ще бъде отворена до края на годината. Паралелно с това сме входирали в Европейската комисия Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията, или новата на програма ОПИК, както всички я познават, за новия програмен период до 2027 г. Програмата е с 3 милиарда лева бюджет, съответно очаква се официалното подписване, одобрение от Европейската комисия. Ние сме входирали на 16 август и сега ще очакваме Комисията. А до 23 септември ще бъде изпратена и другата голяма програма, която е научната, за научни изследвания и иновации, дигитализация за интелигентна трансформация. Тя също е с бюджет 2 милиарда и ще бъде до 23 септември изпратена в Европейската комисия за одобрение. По тази програма могат да кандидатстват висши училища, научноизследователски организации и бизнес, който използва резултатите от тяхната дейност. Апелирам българският бизнес да следи. Министерството ни работи денонощно, за да може всичките тези средства да стигнат до българския бизнес и те да получат тази глътка свеж ресурс, от която имат нужда след тези предизвикателни времена, в които всички ние живеем. Така че просто следете. Ние сме изключително активни да информираме. Всяка седмица екип на Министерството на иновациите и растежа посещава различните областни градове, правим мобилни приемни, за да информираме. Миналата седмица бяхме в Силистра, в Габрово, в събота предстои Бургас, Стара Загора, така че се опитваме максимално да информираме хората, за да са наясно, защото тези средства са за българския бизнес, за българските семейства, за да може да си запазят работните места, да се открият нови и въобще икономиката да започне да се движи с ускорени темпове, за които всички ние се стараем.

Много важен въпрос имам към вас, г-жо Христова. От бизнеса изразяват притеснение, че не за всички програми могат да съфинансират. Т.е. за момента, знаете, малкият и среден бизнес са в изключително затруднено положение, 40% съфинансиране за повечето от фирмите е непосилно. Вие много точно определихте безвъзмездността на първите две програми, а за останалите е със съфинансиране на проектите, така ли?

Всички средства, които казах, са безвъзмездни средства. Тези средства са безвъзмездни за крайните получатели, за бизнеса. Смятам, че всеки един малък бизнес може да намери своето приложение в някоя от процедурите и да кандидатства.

Но има проекти, които са със съфинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, и притесненията са, че не могат да участват фирмите, където има съфинансиране.

Тези проекти, които трябва да си осигурят съфинансиране, могат да си намерят съфинансиране от търговските банки така, че тази тяхна част да се осигури от там, защото проектът им бива одобрен. Има способи, с които малкият и среден бизнес може да си осигури, да си покрие проекта, освен частта, която е безвъзмездна от министерството, с гаранция през другите финансови институции след завършване на проекта. Хората трябва да се информират.

Да ни разкажете малко повече за научната програма и за връзката между образованието и иновациите.

Както споменах, тази програма ще я изпратим за одобрение другата седмица. Тя е с огромен бюджет – 2 милиарда лева. Тук могат да кандидатстват висши училища и научноизследователски организации и бизнеси, които използват резултатите от тяхната дейност, така че те ще са в една колаборация за достигане на върхови постижения и резултати. В момента тече общественото обсъждане на програмата и се включиха над 60 научни и бизнес организации, представители на висшите училища, защото както знаете, за всички образованието е тази движеща сила, която спомага за бизнеса. Програма е с два приоритета – „Устойчиво развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема“ и „Цифрова трансформация на публичния сектор“. В тясна връзка работим с Министерството на образованието и науката, с Министерството на електронното управление и съответно нашето министерство. Научната програма съдържа три стратегически интервенции, по които ще се разпредели подкрепа в размер на 70 милиона, 142 милиона и 25, като първата подкрепа ще е за 12 цифрови иновационна хъба, като част от тази европейска мрежа за тези върхови постижения, които в началото споменах, по една друга програма – „Цифрова Европа“. Другата стратегическа интервенция, за която казах – 142 милиона, ще бъдат за центрове за върховни постижения и центрове за компетентност. Тук също сме в сътрудничество с МОН. И последната по-малка част е 25 милиона – тя се води ваучерна схема за малките и средни предприятия, за насърчаване на сътрудничество и използването на потенциала в центровете за върхови постижения, центровете за компетентност. Доста фирми се свързват с нас, които използват висшите училища, научноизследователските организации, които са в колаборация с тях и използват техните данни, за да кандидатстват. В момента, в който програмата бъде одобрена от Брюксел, ще има допълнителна информация с повече детайли. Хората в тази област се интересуват и следят. Апелирам всички също да бъдат активни в системата ИСУН, да следят или съответно да търсят информация в министерството ни.

Тази програма е изключително полезна за научната общност и за бизнеса, защото осъществява връзката между двете, така че от бизнеса допускам, че те могат на научните институти или звена да поръчат конкретни проекти в конкретна посока и съответно след това да ги прилагат, така ли е?

Да, да, точно така. Голям е бюджетът. Неслучайно и на нас фокусът ни е също научноизследователските организации, висшите училища и бизнесът в колаборация с тях, за да подкрепим това развитие и на цифровата трансформация на публичния сектор. Доста възможности има и в тази програма, така че просто апелирам българският бизнес и съответно научноизследователските организации да са в контакт с нас. Те се интересуват, търсят министерството за въпросната програма, има доста възможности и те тепърва ще бъдат разкривани пред българския бизнес.

А за енергийната ефективност, която е толкова модерна, толкова нашумя, че Европейската комисия се занимава с нея, предаването ни беше посветено на нея. Говорихте за програмата за изграждане на ВЕИ за собствено производство на енергия. Има ли и друга програма?

Вие ме питате за програмата, която предстои, или програмата, по която в петък ще подпишем около 700 договора по Програмата за иновации и конкурентоспособност от стария програмен период 2014-2020?

Ако е възможно, да ни кажете по нещо и за двете програми, защото очевидно имате много.

Ще ви кажа за тази процедура за ВЕИ, която е за собствено производство на енергия. Тя е по Плана за възстановяване и там бюджетът е 200 милиона. Предстои да се пусне в последното тримесечие на годината. Предназначена е за собствено производство на енергия, ВЕИ мощности и съоръжения за производство и съхранение на енергия до 1 мегаватчас за бизнеса. С тази мярка, пак казвам, с бюджет 200 милиона по Плана за възстановяване, ще бъдат подкрепени малки и средни и дружества със средна пазарна капитализация от целия икономически спектър с изключение, разбира се, на секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, защото тези сектори си имат отделна програма към друго министерство и не бива да се получава това припокриване. Процедурата е за финансиране на фотоволтаици и батерии и една от трите по националния план, които предстои да бъдат отворени до края на годината, с бюджет 200 милиона. Аз даже мисля, че е малък този бюджет, защото е огромен интересът към тази процедура, защото при нашумялата тема за енергийна ефективност този бюджет дори не достига. Ние правим всичко възможно да бъдат информирани, за да кандидатстват като се пусне програмата, за да се възползват от средствата, които са по Плана за възстановяване през Министерското на иновациите и растежа.

И сега да отидем към новината при вас за петък. Министерството на иновациите и растежа ще демонстрира иновативна услуга за автоматизирано подписване на 700 договора. И вие сте първата и единствена все още обществена администрация, която внедрява тази услуга. Как ще изглежда тя?

С една малка машина, която с един бутон ще бъдат подписани около 700 договора с крайни получатели. Искам да кажа, че тези 700 са от общо 900 договора, които ще бъдат на следващ етап още около 200 договора подписани. За утре са за 70 милиона. Ние сме единствената администрация, която е внедрила тази система за групово подписване, да не е договор по договор. Ще бъде иновативно. Договорите са за енергийна ефективност отново и те са по старата програма – ние така я наричаме, но това е Програмата за иновации и конкурентоспособност за периода 2014-2020 г. Вече бизнесът ще започне да си работи по проектите, които са одобрени. Утре ще бъдат подписани договорите на 700 фирми за да започнат изпълнението си по проектите за енергийна ефективност.

За колко време ще бъдат подписани тези 700 договора с машинката?

Около десетина минути, даже не мисля, че и толкова. Просто с един бутон ще бъдат сложени и ще се подпишат – не повече от няколко минути.

Цоня събчева