Министерството на иновациите и растежа (МИР) започна инициатива за превръщането на България в иновационен хъб в Югоизточна Европа. Работи се последователно за развиване на партньорства с други държави от региона. Това каза в Дубай в интервю за БТА министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева. МИР е домакин на събитията през първите дни от програмата на българския павилион на климатичната конференция КОП28.
„Вече има партньорство с Румъния, в момента се работи за подписване на споразумения с Гърция, Хърватия, Словения, Черна гора, може би Полша. Разговорите с Финландия за подписване на двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на технологиите и иновациите вече също започнаха“, каза още министърът.
Друга инициатива на министерството, която Милена Стойчева открои, е сключеното споразумение с технологичната корпорация „Интел“ (Intel) за безплатно осигуряване на обучителни програми за работа с изкуствен интелект, които ще бъдат достъпни чрез училища и обучителни центрове, за да се осигурят възможности за необходимата квалификация на бързо развиващия се пазар на труда.
Участието на България на КОП28 се случва в много важен момент – когато темата за климатичните промени и като цяло за въздействието, което ние като общество, като икономика, като цивилизация оказваме на планетата, е стигнало до момент, в който може да бъде премината критичната точка. Заради това точно в този момент е много важно да покажем проактивни действия с решения. Поради това нашето министерство, във взаимодействие с Министерството на околната среда и водите, избра като тема на българското участие иновациите и решенията, които България може да представи на тази климатична конференция, каза министър Стойчева.
Следва пълният текст на интервюто:
– Министър Стойчева, България за първи път се представя със собствен павилион на КОП28. Вашето министерство има голям принос това да се случи. Защо участието ни тук е важно?
– Много се радвам, че успяхме независимо от кратките срокове и предизвикателната програма за първи път да организираме това присъствие на КОП, което е значимо и идва в много важен момент. Виждаме, че темата за климатичните промени и като цяло за въздействието, което ние като като общество, като икономика, като цивилизация оказваме на планетата, е стигнало до момент, в който може да бъде премината критичната точка. Заради това точно в този момент е много важно да покажем проактивни действия с решения. Поради това нашето министерство, във взаимодействие с Министерството на околната среда и водите избра като тема иновациите и решенията, които България може да представи на тази климатична конференция.
Смятам, че трябва да представим България с решения, с много конструктивни действия, с активна съпричастност на цялата екосистема. Заради това избрахме да заложим на този подход и доведохме представители от всички заинтересовани страни. Работим и в много тясно сътрудничество с другите министерства, защото аз лично силно вярвам, че иновациите са нещо, което е изключително необходимо във всички сектори и трябва да бъде припознато от цялото ни общество, от всички министерства като институциите, които водят в сферата на правенето на политики и създаване на решения за всички. Тук, на КОП, с всяко едно от тези ключови министерства, включително Министерството на труда и социалната политика, което поканихме да участва в дискусиите за здравето като тема, свързана с другите сектори на икономиката, решихме, че трябва да представим решенията, които се показват и пред обществото в България – така ще се види, че имаме много активно участие в международен мащаб, но това ще има ефект и за всички граждани в нашата страна.
– С какви механизми разполага вашето министерство, за да помогне на хората в България, които се стремят към иновации и технологии, да се развиват и да създават продуктите, за които имат визия?
– Нашето министерство разполага с три механизма. Единият е свързан с предприемане на законодателни действия, които да подкрепят като цяло развитието на предприемаческото поведение и решения в обществото, да подкрепят млади компании да избират да се развиват в България, както и в тези млади компании да се инвестира. От друга гледна точка е необходимо да създадем и да отправим много ясно послание – и като бизнес среда, и като бизнес климат. Послание, че ние сме добро място за правене на бизнес, добро място за инвеститорите да развиват своите решения. Нещо изключително важно е да започнем да мислим за България като за място на таланти, в което имаме много активни и добре заявени вече позиции в съвременни и модерни сектори. Като за място, където изследователската и развойната дейност, и създаването на първия етап от новите решения може да бъде акцент на всяка развиваща се компания. В момента в света никой не може да остане активен и конкурентен, ако не инвестира в своя растеж и развитие, ако не инвестира в това да предлага нови решения, защото има много глобални предизвикателства. Ние вярваме, че България може да се специализира точно в тази част на веригата на създаване на стойност – в сферата на развитие през човешки капитал и човешки талант на тези нови решения, тъй като те са в основата на съвременната икономика. Съвременните икономики стават все по-технологични и промените се правят през новите технологии, които залягат в основата на новите решения.
– Кои са най-големите предизвикателства пред развитието на иновациите, технологиите у нас?
– Може да прозвучи парадоксално, но може би най-голямото предизвикателство не са ресурсите. Нека допълня, че в момента България, точно и с портфолиото на Министерството на иновациите и растежа, предлага значителен финансов ресурс в подкрепа на предприемачите, на бизнеса като цяло, през различни инструменти – през Фонд на фондовете, през Българската банка за развитие, през програмите за конкурентоспособност, които тази година и следващата са изцяло фокусирани върху създаването на капацитет, развиване и внедряване на иновации, за сътрудничество между бизнеса, научната и образователната общност, в създаване на нови модели.
Предизвикателствата всъщност остават основно в хората – от една страна да подкрепим хората да променят мисленето си, а от друга страна да ги подкрепим в развитието на уменията, които ще им помогнат да бъдат адекватни на пазара на труда и да бъдат търсени, те да бъдат талантите, които развиват съвременната икономика. Затова освен в подкрепа на малки и средни предприятия, работим и в подкрепа на развитието в сътрудничество с технологични компании. Съвсем наскоро подписахме споразумение с „Интел“ (Intel) за безплатно предоставяне на образователни програми за работа с изкуствен интелект, които могат да бъдат развивани в училищата, в университетите, както и чрез тях да бъде предоставена подкрепа чрез квалификация и преквалификация на служители на компаниите, за да могат те бързо да наваксат капацитета и квалификацията, които са необходими от гледна точка на умения, но в съвременната икономика. Тези програми ще бъдат предоставени от „Интел“ в България като квалификационни програми и няколко министерства ще работим заедно, за да осигурим те по-бързо да излязат на пазара, тъй като тези умения трябва да бъдат усвоени сега. Пазарът на труда и пазарът на умения са много динамични, така че ние трябва много бързо и активно да осигурим на по-голяма част от обществото достъп до тези програми, така че да премине на следваща фаза на развитието си.
Ще можем да ги видим в училища, в центрове за подготовка и квалификация, както и в програми, които да се предоставят през други организации и компании в сферата на обучението, за да достигнат до различните сектори. Както до малкия и среден бизнес, така и до образователната система, до университетите и техните квалификационни центрове. Успяхме да направим това с настойчивост и много усилия и визия. Контактите и инвестициите се градят през годините, те са резултат на доверие в партньорите и вярвам, че нашата политика и с нашето поведение са изградени такива устойчиви партньорства.
– Относно бъдещото развитие, виждате ли на КОП28 идеи, които бихте искали да приложите?
– Тепърва ще откриваме много идеи. Виждам много креативност, голяма готовност на хората да си сътрудничат. Това е и друго наше послание. Започнали сме инициатива за превръщането на България в иновационен хъб в Югоизточна Европа и работим последователно за развиване на партньорства с всички държави от региона. Вече имаме партньорство с Румъния, в момента работим за подписване на споразумения с Гърция, Хърватия, Словения, Черна гора, може би Полша. Разговорите с Финландия за подписване на двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на технологиите и иновациите вече също започнаха.
