Работи се по инвестиция за 440 млн. евро в Северна България, казва служебният министър на иновациите и растежа
Още акценти:
Ще говорим за разширяване на дейността на банката за развитие, след като имаме комфорта, че се управлява добре. Бихме подкрепили единствено съфинансиране, където има вече водеща международна банка
Няма да се ангажираме с лични атаки, с проверката във Фонда на фондовете искаме да вдъхнем доверие, че няма политически поръчки
735 млн. лв. ще бъдат осигурени до края на годината за българската икономика по плана за възстановяване и структурните фондове
– Г-н Пулев, започнахте управлението си с ревизия и проверки във Фонда на фондовете. Има ли вече резултат от тях?
– Фондът на фондовете (ФнФ) е много важна структура, която управлява значителен ресурс от над 1,2 млрд. лв. Основната дейност – около 80%, е свързана с предоставянето на дългови инструменти. Фокусът на нашия одит е върху дяловите инструменти. Това е един по-високорисков сегмент по дизайн, тъй като говорим за специфика на продукта, и като допълнение имаме входиран официален сигнал, свързан точно с този сегмент. До нас е стигнал и неофициален сигнал и ние сме длъжни да си свършим работата. Одитът вече е започнал, той е съвместен между Министерството на иновациите и вътрешната структура за контрол на фонда. Ще ви държим в течение на резултатите.
– Официалният и неофициалният сигнал за две различни неща ли са?
– Говорим за един и същи сегмент – дялови инструменти. Говорим и за един и същи етап на развитие на компаниите – т.нар. етап ускоряване и растеж, или по-просто казано – за стартъпи, които с една презентация отиват при финансовия посредник и на тази база получават финансиране. То е различно от кредитния продукт, тук има един много сериозен кредит на доверие между страните и ако няма нужното ниво на контрол, може да се случат злоупотреби. Целта ни е да установим дали този контрол е достатъчен, но аз не искам да избързвам със заключенията, за да не влияя на одита. На този етап имаме основателни притеснения, базирани на сигнали.
– Връзки с кои политически лица визирахте при някои от финансовите посредници?
– Този вид проверка за свързаност с видни политически лица е абсолютен стандарт в банковата сфера и всички международни инвестиционни фондове. Искаме да разберем дали е имало пропуски. Имаме индикации, че някъде в системата има пробойни и проблеми, които не са доказани на този етап, но искаме да установим на кое ниво са.
– Сигналът свързан ли е конкретно например с предишния министър Даниел Лорер и оказване на някакво влияние от негова страна? Да очакваме ли и при вас конфликти с предишните управляващи, както се получи при министерството на икономиката?
– Аз съм много конструктивен човек и съм дошъл да градя, а не да руша – нито репутации, нито структури. Искаме максимално чисто и прозрачно да структурираме всички бъдещи политики и практики. Във ФнФ по новата програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” (ПКИП) ще влезе нов значителен ресурс от над 1 млрд. лв. Няма да се ангажираме с лични атаки към когото и да било, идеята е да изчистим всички пропуски в системата, за да вдъхнем доверие на стартъп основателите и цялата индустрия, че няма да има политически поръчки и конфликт на интереси.
– Все пак има ли индикации, че предишното управление в министерството е оказвало някакво влияние?
– На този етап нямам доказателства или индикации за подобно нещо.
– Но е имало сигнал срещу конкретна личност. Тя от бившата управляваща коалиция ли е?
– Неофициалният сигнал така или иначе беше широко циркулиран из медиите, но докато има активна проверка, аз не искам да споменавам конкретни имена, защото това може да се интерпретира погрешно като някаква форма на политическо влияние, а аз точно това искам да избегна с този одит.
– При предаването на поста от Даниел Лорер изглеждаше, че между вас има приемственост. Така ли е наистина и какви задачи ви завеща той?
– С моя екип искаме да градим и всичко, което е добро като политики, да го запазим. Смятам, че релативно погледнато спрямо другите министерства, тук няма много проблемни зони, а напротив – има едно добро ядро от експерти. Имам положителни впечатления и съм щастлив, че тази приемственост я получих и към мен.
Работим отлично и спазваме всички срокове, свързани с евросредствата. Ангажиментът, който съм поел, е да не загубим нито една стотинка от плана за възстановяване и структурните фондове. 735 млн. лв. ще бъдат осигурени за най-уязвимия сегмент на българската икономика до края на годината само от нашето министерство. По-голямата част – 600 млн. лв., са по плана за възстановяване. Имаме първата отворена процедура – за технологична модернизация в размер на 260 млн. лв. Работим много добре с бизнеса, интересът към процедурата е много голям, вече 50 компании са кандидатствали за една седмица, като тя е отворена до 21 септември.
Работим по отварянето на втора процедура по плана до края на следващия месец с фокус върху IT решения и киберсигурност за 30 млн. лв., но се надяваме, че ще стигнем до много повече малки и средни предприятия – около 1400. Имаме още две мерки до края на годината.
През последните дни успяхме да входираме за одобрение в Брюксел и новата програма ПКИП с общ ресурс около 3 млрд. лв. Очакваме положителна оценка от ЕК и до края на годината да започнем да одобряваме компании. Тук фокусът е иновации, растеж, кръгова икономика, инвестиции в дигитализация, увеличаване на експортния потенциал.
– Коя ще е първата отворена мярка по новата програма?
– Тя ще е за развойна дейност и интелектуална собственост и ще я пуснем до края на годината или в първите седмици на следващата. Бюджетът е 135 млн. лв. Програмата няма да е отворена само за малки и средни предприятия, а ще има възможност те да си взаимодействат и с по-големи компании.
– Какви други приоритети сте си поставили за следващите месеци?
– Имаме много ясна визия. Освен тази устойчивост за управлението на евросредствата, която е абсолютният ни приоритет, сме се фокусирали основно върху Фонда на фондовете, Българската агенция за инвестиции и Българската банка за развитие.
При ББР ще използвам моя опит като банкер от Европейската банка за възстановяване и развитие да вземем всички добри практики от гледна точка основно на управлението на риска. Това е сърцето на всяка една такава банкова институция. Имаме много ясни идеи какво да направим.
– Какви са те?
– Ще стъпим на всички добри практики, ще говорим активно с международни институции по какъв начин да ги подобрим и да направим ББР още по-желан партньор за съфинансиране на големи проекти, свързани с различен вид инвестиции с добавена стойност. По модела на всички големи международни банки за развитие трябва да се мисли за такъв тип ниша, която да не изблъсква частния капитал и където няма достатъчна ликвидност, предоставяна от частните банки.
След като получа комфорта, че рискът се управлява професионално и качествено, тогава може да говорим за въвеждането на други специализирани портфейли. Кредитирането на малки и средни предприятия е ключово, все пак това е един доста уязвим сегмент в българската икономика, но трябва да се помисли как най-ефективно да се управлява тази банка. Ще разчитам на обратна връзка и от управителния ѝ съвет, виждам добра ниша в проектното финансиране на зелени проекти, проекти със социална отговорност и устойчивост, високорискови проекти, където липсва към момента частен капитал.
– Предишното управление ограничи финансирането от ББР само към малки и средни фирми, сега се връщаме пак към големи проекти?
– Това е моето виждане. Смятам, че това се припокрива повече с мандата на една банка за развитие, не можем да оставим само този специализиран портфейл. Може да се твърди, че има сериозна ликвидност от търговските банки, насочена към малките и средните предприятия – всяка голяма кредитна институция има такава дирекция. Според мен може да се увеличи дейността на ББР, но не искам да изпреварвам събитията, все още текат разговори с управителния съвет.
– Освен зелена енергия какви други биха могли да бъдат тези ниши?
– Всякакъв вид проекти, свързани с високорискови технологии, които имат сериозен потенциал и добавена стойност, но няма все още такъв съществуващ проект, който действа на пазара. Зелен водород, всякакъв тип технологии за рециклиране на отпадъци, което се вписва и в приоритетите на ниво държава, има много такива примери. ББР има голям потенциал да участва като коинвеститор в такива процеси, като водещият ще бъде банка от калибъра на ЕБВР, ЕИБ и т.н.
– Ще промените ли наложения лимит на кредити от 5 млн. лв. за малкия бизнес?
– Докато нямаме тази увереност, че банката се управлява добре, няма да говорим за разширяване на дейността и повишаване на лимити.
– А какво се случва с необслужваните осем големи кредита?
– Още в първия ден направихме среща с ръководителите на ББР, поискали сме информация и анализ на всички инвестиции, искаме да се запознаем с цялостния портфейл. Имало е проверки, одити, предстои независим одит от Сметната палата и след като се запознаем с тях, ще излезем с позиция на министерството.
– Как ще се гарантира, че ако се финансират отново големи проекти, няма да се дават много средства на конкретни хора?
– Пак ще повторя, ние бихме подкрепили единствено съфинансиране, където има вече водеща международна банка и ББР ще е само коинвеститор. Това според мен до голяма степен ще даде комфорта на всички, когато ББР участва в такъв тип процеси и си взаимодейства с риск мениджмънта и процедурите на международните банки. Като бивш професионалист от частния сектор мога да твърдя, че репутационно те стоят много добре, минават през хиляди процедури.
– Подобно на Даниел Лорер и вие заявихте, че Агенцията за инвестиции трябва да е по-амбициозна и да се модернизира. Как трябва да се случи това?
– За мен подобряването на презентацията е един вид бърза победа, защото имаме добри послания, но когато излезем с една недостатъчно професионално направена презентация, това показва, че по някакъв начин не сме подготвени. Работим по съкращаване на срокове за сертифициране на проекти, въвеждане генерално на един по-различен подход – да бъдем проактивни, а не реактивни. В миналото сме чакали запитване, работело се е на парче, ние даваме някакъв отговор и след това потъва комуникацията. Виждам голям потенциал в подобрение на взаимодействието с други ведомства.
– Върху какви инвестиции се работи в момента?
– От началото на годината са сертифицирани 11 проекта за 231 млн. лв., създадени са над 1500 работни места. Работи се основно по производствени проекти, а през последните два месеца са постъпили инвестиционни намерения за над 800 млн. евро. Има един по-голям проект на стойност 440 млн. евро, подадено е заявление за приоритетен проект в Северна България и се очаква да има много положителен отзвук.
– В кой сектор е този проект?
– Иновативно производство в сектор строителни материали.
– Работеше се върху два водородни проекта.
– В активен диалог сме с един такъв инвеститор, има потенциал и за инвеститори от Близкия изток. Запознат съм с поне един такъв голям проект, но е на сравнително ранна фаза.
– Започнахте работа с министерството на икономиката за подобряване на Закона за насърчаване на инвестициите. Какви промени предвиждате?
– Работим много сериозно по тази тема, ще се създаде работна група. От една страна, смятам, че има проблем между ведомствата, трябва да има един координиран подход. Трябва да имаме ясна стратегия кои са приоритетите на ниво държава, кои са секторите, къде искаме да привлечем такава дейност. И когато се инвестира в инфраструктура, да се прави в контекста на всички взаимовръзки – да не се прави един мост или тунел в изолация. Трябва да имаме механиката да сме по-адаптивни при прегледа на приоритетните сектори, с по-малко бюрокрация, защото бизнесът работи на бързи обороти. Всякакъв вид инвестиции в човешки капитал са ключови, съдебната реформа също.
– А според вас какъв е начинът за насърчаване на иновациите в България? Като бивш инвестиционен банкер заявихте, че ще се фокусирате върху дяловите инвестиции – това ли е пътят за бизнеса ни и готов ли е той за него?
– Екосистемата преди няколко години не съществуваше в този сегмент, но това е бъдещето и в последните години много се разви. Говорим за много високотехнологични бизнеси, които започват от нулата и вече са оценени на няколкостотин милиона долара, на милиард – имаме вече такъв случай. Те го постигнаха в рамките на 2-3 години. Това са бъдещите шампиони на България и те трябва да се подкрепят. Затова работим и с Фонда на фондовете, да насърчаваме иновациите и да дадем увереност. Според мен все повече бизнеси ще се обръщат към този тип ресурс.
– Може ли да очакваме нов еднорог скоро?
– Искрено се надявам, мисля, че има няколко такива фирми. Ние направихме срещи с някои от добрите примери – с “Дронамикс”, която е първият лицензиран дрон оператор в Европа. Смятам, че те имат нужните предпоставки да бъдат следващият еднорог. “Ендуросат” пък е компания, която прави минисателити и всеки един компонент от тях е произведен в България.
41-годишният финансист, учил в САЩ със стипендия от Стивън Кинг, който винаги се завръща в България
– Разкажете малко повече за себе си, вие сте сравнително непознато лице в политиката.
– Аз съм дете на прехода, израснал съм през 90-те години. Тогава гледахме много американски филми, четяхме чуждестранна литература и си мечтаех да замина да уча в САЩ, да видя Ню Йорк. Като тийнейджър четях много Стивън Кинг и си спомням, че на гърба на всяка корица пишеше: “Стивън Кинг е завършил в университета в Мейн и продължава да живее до ден днешен там със съпругата си”. Успях да изровя през “Отворено общество” в интернет адреса на университета в Мейн, написах им писмо, в което им обясних какви са моите мотивации и моята визия, сложих си стандартизираните тестове и на тази база получих пълна стипендия и имах честта и щастието да успея да си осъществя тази мечта. Стипендията е основана от самия Стивън Кинг в чест на неговия професор по литература. Аз завърших в първия 1% на класа и на тази база имах честта да се запозная лично с него.
– Но предполагам, не сте учили литература?
– Учил съм финанси, една доста по-скучна материя, но пък тя ми позволи да имам доста успешна международна кариера. Няколко пъти съм живял в чужбина, но винаги съм се връщал. 6 години прекарах в Щатите, 3 години в Англия. Там се чувствах много добре, но бях като дърво без корени. В България се чувствам най-добре, най-продуктивен и полезен.
– Заради този пост ли се върнахте в България?
– Вече се бях върнал още от 2012 г. Оттогава работех в ЕБВР и затова се чувствам комфортно по темата за ББР, смятам, че оттам съм научил добри уроци.
В предишния служебен кабинет миналата година бях зам.-министър на транспорта и отговарях за концесии, търговски предприятия, където имам специализация. Мисля, че бях много полезен от гледна точка на анализите на текущото състояние на договорите за концесия. Преди това бях директор за инвестиционното банкиране на УниКредит. Там съм работил по сделката за концесията на летище София и в структурирането на инфраструктурни проекти и оценките на активи в транспортния сектор. Предполагам по тази линия получих покана в министерството на транспорта да защитя държавния интерес.
Предполагам, че на тази база получих покана и в министерството на иновациите.
